Томислав Данаилов

CODEXVITAE

Тихият ген не изключва тялото.
Той изключва стремежа.

Роман · 248 страници · Библиотека България, 2026

Корицата на Codex Vitae: тъмна ДНК спирала, която се разпада на стъклени отломки и птици в мъгливо небе

Всички губим някого.За книгата

Някои се научават да живеят с тази липса. Други прекарват живота си в опит да я поправят. Но има рани, които не заздравяват. Само променят човека.

Когато една лична трагедия отключва въпрос, способен да преобърне всичко, в което вярваме, изборът вече не е между правилното и грешното. А между това да запазиш себе си… или да рискуваш всичко за онези, които обичаш.

Codex Vitae е книга за любовта, загубата и невидимите сили, които движат човека напред. История за вината, надеждата и цената на втория шанс, в която доброто побеждава – не защото е лесно, а защото е единственият възможен път напред.

Защото понякога най-опасното откритие не е това, което променя света.
А онова, което променя теб.

— Томислав Данаилов

Светът на романа

Краят не идва с война.

Няма експлозии.

Няма епидемия, която да се види.

Телата са здрави. Сърцата бият.

Хората просто спират да искат.

ДосиеЕпигенетика
Маркер
CDR-9.1
Тип
Епигенетичен
Засяга
Волята. Емоционалната връзка.
Не засяга
физическото здраве
Проява
Тих отказ
Изследовател
Д-р Александър Невин

Героите

Хората в кода

Генетик

Д-р Александър Невин

Учен, който търси отговори в кода на живота. И човек, който е загубил най-важното. Двете вече не могат да се разделят.

Съпругата

Мария

Нейната смърт е началото на всичко. Но не и краят на гласа ѝ.

Британска учена

Сара Лейл

Детство в Бристол. Остър ум. Връзка с миналото на Невин, за която никой от двамата не подозира.

Противник

Името е заличено

Там, където другите виждат загуба, той вижда възможност.

Научен предговор

Напрежение, което не се разпуска лесно

Заплахата за човечеството в „Codex Vitae“ не идва отвън. Тя не е катастрофа в класическия смисъл. Тя е процес – бавен, вътрешен, почти незабележим. Загуба на мотивация. Загуба на посока. Загуба на вътрешен стремеж към бъдещето.

И докато се опитвах да я преведа обратно в научни категории, осъзнах, че това вече не е само невробиология или психиатрия. Това е описание на човешка устойчивост, изразена чрез нейното отсъствие… Може би затова романът ме вълнува. Не защото предлага научна алтернатива, а защото отказва да се преструва, че такава винаги съществува.

Когато затворих книгата, не останах с идея, която валидирам научно, нито с концепция, която да отхвърля или потвърдя. Останах с едно по-тихо усещане: че най-интересните системи, биологични и човешки, не се изчерпват с описание. И че понякога най-точният научен жест е да признаеш границата на модела, без да спираш да задаваш въпроси.

И може би точно там „Codex Vitae“ стои най-стабилно – не като теория, а като напрежение, което не се разпуска лесно.

Томислав Данаилов

Авторът

Томислав Данаилов

Роден е през 1986 г. в Ловеч, където живее и работи. Семеен е, с две деца. Притежава степен магистър по информатика от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Дългогодишен предприемач в сферата на търговията и услугите в автомобилния сектор.

Codex Vitae е неговият дебютен роман – история, изградена около идеята за епигенетичен маркер, потискащ човешката воля и емоционалната връзка, в която научната хипотеза се преплита с лични и екзистенциални теми за паметта, вината и приемането като единствен възможен път напред.

04Декември 2026

Премиера на книгата

Елате да поговорим за това, което ни прави хора.

Кафе-книжарница „Случвам чудеса при Роси“. Среща с автора и разговор за книгата.

18:00
С АВТОГРАФ · ОТ АВТОРА · С АВТОГРАФ · ОТ АВТОРА ·

Вземи книгата

С автограф от автора

Всяка книга, поръчана от този сайт, идва с автограф. Ако искаш, и с лично посвещение за теб или за човека, на когото я подаряваш.

15,00 €

  • Безплатна доставкадо автомат BOX NOW
  • До 3 работни дниизпращане след плащането
  • Лично посвещениепо желание, без доплащане
Страници
248
Формат
145 × 210 мм
Корица
Мека, с маншети
ISBN
978-619-7748-85-7
Издател
Библиотека България
Издадена
Август 2026

Поръчка от автора

Как стига до теб

  1. ПоръчвашПопълваш кратка форма: име, телефон, брой и къде да я изпратя. Ако искаш посвещение, пишеш на кого.
  2. ПлащашС карта през Revolut, без да имаш Revolut. При доставка до адрес може и с наложен платеж.
  3. НадписвамПодписвам всяка книга на ръка и я изпращам до 3 работни дни.
  4. ПолучавашВ избрания автомат BOX NOW или на адрес със Спиди.
До автомат BOX NOW
Безплатно. Книгата се плаща предварително с карта. Получаваш код по SMS или Viber и я вземаш от автомата, когато ти е удобно.
До адрес със Спиди
Доставката се плаща при получаване по тарифата на Спиди. Книгата се плаща с карта или с наложен платеж.
Плащане с карта
След поръчката плащаш на revolut.me/tdanailov86. Сумата е 15 € за брой. В основанието напиши името си.
Срок
Изпращам до 3 работни дни след плащането. При наложен платеж броим от поръчката.
Връщане
Можеш да върнеш книгата до 14 дни след получаването. Книги с лично посвещение не се връщат, защото са надписани само за теб. Ако книгата пристигне повредена, я заменям.
Въпроси
Пиши ми на [email protected] или в Instagram на @tdanailov.author.

От първо лице

Томислав Данаилов

Казвам се Томислав Данаилов. Роден съм през 1986 г. в Ловеч. Още живея тук. Наоколо.

Ръководя фирма, която се занимава с търговия с гуми и не само. Татко я създаде в началото на деветдесетте. Семейна фирма. От онова семейство останахме само тя и аз.

Завърших информатика. Нямам литературно образование.

Днес работя в свят на доставчици, складове, цени и срокове. В него всеки въпрос има отговор. Най-късно до утре.

Може би затова започнах да пиша. В бизнеса неясното е проблем. В литературата е смисълът. А аз живея някъде по средата – между фактурите и въпросите, които нямат отговор.

Не се питам защо аз останах. Питам се как да продължа. Отговорът не е един. Понякога е работата. Понякога е семейството. Понякога е страница, която не мога да не напиша.

Не ме интересува обвивката на хората. Дали спортуват. Дали са добри или лоши. Дали обичат животни. Това се вижда отвън, а отвън човек обикновено лъже.

Интересува ме защо правят изборите си. Защо се смеят. Защо плачат. Защо някой, който може да си тръгне, остава. Защо друг, който има всичко, спира да иска.

Искам да вляза достатъчно дълбоко, за да видя мястото, от което тръгва решението. Там, където няма добри и лоши. Където има страх, вина, умора, надежда. Там е човешкото. Искам да разбера какво прави хората хора и къде остава човешкото, когато животът го притисне.

Затова героите ми не са добри или лоши. Белязани са. Всеки носи своите грехове и тревоги. Никой не е там, за да илюстрира идея. За да обслужва сюжета. Всеки избира да продължи, понякога без да знае защо. Точно както и аз.

Пиша само когато много го искам. Никога защото трябва да завърша глава или сцена. Страница, написана насила, се познава. Звучи като отчет. Затова чакам, понякога дълго. После идва и не мога да спра.

Пиша кратко. Стакато. Дългите изречения обясняват. Кратките оставят място. Искам читателят сам да довърши мисълта. Най-важното обикновено е в паузата.

Пътувам много. Обичам да откривам нови места. Да чувам нови истории. Да пия различна вода, да спя в друга часова зона. Да вечерям, когато у дома обядват.

„Codex Vitae“ е първият ми роман. Издаде го „Библиотека България“ през 2026 г. В него светът не свършва с война, а с отдръпване. Хората не умират. Просто престават да се държат един за друг. Никой не забелязва навреме.

Книгата е меланхолична на повърхността и оптимистична в сърцевината си. Такъв се надявам да съм и аз. Тя не дава лесни отговори. Задава един голям въпрос: може ли да спасим човешкото, ако изгубим човека?

Чета Маркес, Сарамаго, Ишигуро, Оруел, Мишима. Писатели, които не обясняват. Оставят те сам с въпроса и ти вярват, че ще се справиш.

Живея на село със съпругата си, децата ни и едно куче, което прибрахме от улицата. То е щастливо с малко. Ние още се учим.

— Т. Д.